Нека ви разкажа за Ваня Косева.
С нея заедно започнахме работа преди 15 години на 15 септември. Чакахме двете пред кабинета на г-жа Гогова, за да ни потвърдят, че ние сме одобрени за позицията. И двете стартирахме като възпитателки, тоест следобедни госпожи. Въпреки своите 45 кг, Ванчето е желязна. От онези мъжки момичета, които помитат всяка трудност и препятствие пред себе си. По време на час – дисциплина, ред и отговорност. Поставените задачи ги поема със замах, решава проблемите в движение. И двете бремености ги изкара в училище, така че я наблюдавах и през този период. Трябваше да придружава автобуса до Турия и въпреки че настоявахме да я отменим, тя беше категорична. Продължи до последно да изпълнява задълженията си.
Кольо Пъдев, бог да го прости, от сърце ѝ отстъпи позицията на учител по история. Той я възприемаше за своя дъщеря. Много му беше на сърце, милееше за нея. Имаха особена връзка на свързаност – беше като скала и не допускаше нещо да нарани Ванчето. Тя пое учителството с такава всеотдайност, себераздаване, безкомпромисно преподаване и извличане на важни събития и факти. Пишеше планове на урока, синтезираше най-важното. Винаги подготвяше тематични патриотични рецитали, поклонения, тържества. Сигурно по цяла нощ е изготвяла сценарии, но крайният резултат винаги е впечатляващ. Това наредби, закони, казуси... Ваня чете, тълкува, изпълнява. Наясно е с документацията, до нея се допитваме. Кога успява, не мога да разбера!
Тиха, скромна, в готовност за съпричастност, Ваня ни държеше с една мила, но изстрадала усмивка. Носеше на плещите си целия свят. Безусловна грижа към децата, към майка си. На 100% отдадена на хората около себе си. Безсънни нощи, дълги дни, уморена, но винаги подготвена за всяка ситуация. Плетеше шапки, после детски играчки, продаваше ги. Лятото помагаше на магазина "левчето", поддържа кола, плаща наем. С грижа и особено внимание към деца и майка. Както се казва, Ванчето един ден за себе си не е живяла. Винаги в тревоги, в очакване, под напрежение, Ванчето не можеше да се отърси от ежедневните предизвикателства, но винаги поемаше всички задачи и трудности. Нищо не ѝ спести този живот. Мина като нестинарка през него. Като в Калоферско хоро прегазваше ледените късове на съдбата. Нищо не я събори, нищо не я сломи. Животът я огъваше, но не я пречупи. Зад твърдата обвивка се крие нежно, ранимо, чувствително и крехко момиче с очи на сърна и сърце на загрижена и отговорна майка.
Горда, повтарям горда, но не горделива, здраво стъпила на земята. Нещо като ядрото на планетата, тя притежава притегателна сила, която задвижда хода на събитията. Борбена, изправена, тя не моли, не проси, не се самосъжалява НИКОГА. Приема, че такава е орисията ѝ и продължава смело напред.
Така до скоро, когато се оказва, че трябва да премине през поредното предизвикателство. Стиска зъби, свива се от болка, от много, много болка, Ванчето се изправя пред диагноза, която трябва да приеме. Моментът е твърде личен и твърде деликатен. Но тя е смело момиче, тя е нежно цвете, цъфнало върху скала и бурята не ще я уплаши. Държи се, не хленчи, само стиска, стиска...
Кампанията за събиране на средства за милата ни Ваня вече стартира. Средства ще се съберат бързо, сигурна съм. Ние ще я подкрепим, ще съдействаме с всички сили. Тя знае, че я мислим, че сме до нея. Няма да я оставим, ще я държим здраво. Има нас, има своите ученици, които я обожават. Има цялата общественост, която я подкрепя. Има себе си, децата, майка си!
Ванче, с теб сме! С божията помощ трябва да успеем. Ще се борим, каквото и да означава това. Ще те споменаваме в молитвите си, при всеки звънец ще мислим за теб. Жилава си, борбена си, упорита си, горда си. Ще успеем, трябва да успеем!
"Весела и узряла -
тя към света наднича,
скрита в женското тяло
на моето Мъжко Момиче."
Вижте по-малко
