Честита Баба Марта!

Честита Баба Марта! image

Баба Марта бързала, мартенички вързала!

Честита Баба Марта, мили съграждани!

Да сме бели и червени, румени, засмени!

Нека, по стара българска традиция, да се закичим с мартенички и да си пожелаем здраве и благоденствие в домовете ни, берекет и благодат в градините ни, мир и спокойствие в душите ни!

На 1-ви март се отбелязва денят на самодееца и любителското  художествено творчество. От 1976 г. датира празникът на читалищните дейци, на творците и изпълнителите, на любителското творчество. В малките населени места читалищата и любителските състави имат изключително значение за развитие на културата и социалния живот. Българското читалище е мястото, което съчетава културни ценности, талант и  изкуство, създавани и разпространявани от самодейците – хората, които отдават време и сили за запазване на българските традиции, култура и дух.     

Уважаеми самодейци от Община Николаево,

Честит празник! Бъдете здрави, бъдете всеотдайни и ентусиазирани, защото чрез вас живеят традициите и обичаите на нашия край.


НИКОЛАЙ КЪНЕВ,
Кмет на Община Николаево


**********************************************************

За празника Баба Марта


Баба Марта е митично създание в българския фолклор.

Три са месеците, които са персонифицирани в българските магични представи. Януари – Голям Сечко, февруари Малък Сечко и Баба Марта се смята за тяхна сестра, която ту е усмихната и добронамерена, ту непредвидимо зла.

С Баба Марта и месец март се свързват много обичаи и празници, посветени на идващата пролет. Най-известният обичай, свързан с Баба Марта, е закичването на хора и млади животни  с мартеница на 1-ви март.

Във фолклора Баба Марта е представена като сестра на Голям Сечко и Малък Сечко. Тя е винаги недоволна от тях - или са й изпили виното, или са свършили някоя голяма пакост. Старицата им се гневи, вследствие на което времето се разваля.

Празникът на Баба Марта в българската традиция е символ на пролетта и носи пожелание  за здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата.

Легенда, възникнала през 30-те години на ХХ век, свързва появата на мартеницата с прабългарите. Обичаят за връзване на мартеница е познат в България и на Балканския полуостров.

Най-възрастната жена трябва да почисти основно къщата преди изгрев слънце, да изнесе и простре навън червена тъкан – покривка, постелка, пояс или престилка. Смята се, че това ще зарадва Баба Марта и ще предизвика благосклонността й към къщата и обитателите й.

На децата, момите и младите булки се връзват усукани бял и червен вълнен конец – мартеница най-често на ръката.
Според  традицията мартеница се носи до пристигането на щъркелите. Тогава се сваля и се връзва на цъфнало плодно дърво, за да даде много плодове.

Всяка година на  1-ви март българите си подаряват мартеници и си пожелават здраве и щастие с думите „Честита Баба Марта“.