Асара е хълм в най-източната част на възвишението Дебелец разположен в полите на Стара планина. Името си получава от останките на стара крепост, която е била изградена върху него. Топографията на местността предоставя отлични възможности за защита. Хълмът се врязва като нос на кораб в долината на р. Тунджа, която тече южно от него. Северният му склон е непристъпен и почти отвесно се спуска към коритото на р. Радова. На изток и юг скатовете са по-полегати, но също така трудно достъпни. Само откъм запад чрез седловина Асара се свързва с основната част на възвишението и именно оттам е основният подход към крепостта. Освен естествената защита на местността тя предоставя и отлични възможности за наблюдение в много широк периметър и не на последно място е ситуирана в близост до важни пътни артерии, използвани още от древността.
За населението на Ешекчи, както се е наричал Николаево преди Освобождението, крепостта е била известна отдавна. За науката обаче първи я докладват братята Карел и Хермингелд Шкорпил в края на XIX в. Кратките им бележки са съпроводени и с окомерна скица на нейните укрепителни съоръжения. Пионер не само в проучването, а и в популяризирането на крепостта, е местният учител Йовчо Манджуров, който през 30те години на миналия век освен публикуване на своите теренни наблюдения, провежда и първите разкопки. През същото десетилетие важни наблюдения върху останките от укреплението прави и краеведският изследовател Никола Койчев. Огромен принос за изучаването както на историята, така и на архитектурата на крепостта имат археологическите разкопки на Стефан Лисицов и Оленка Миланова от 80те години на миналия век. Тогава са проучени голям част от укрепителните съоръжения, а откритите находки и керамика позволяват да се направят много по-сигурни заключения за нейната периодизация и датировка. По инициатива на община Николаево, през 2022 г. проучванията бяха възобновени. Новите археологически разкопки предоставиха данни, които в някои аспекти коригират, а в други – допълват натрупаната през годините информация относно историята на крепостта.
(Питос в сграда № 2) (Керамична лампа) (Керамични съдове)
Според данните от археологическите проучвания крепостта Асара е била издигната не по-рано от кр. на IV в. Този първи период от нейното съществуване обхваща Ранновизантийската епоха (кр. IV – нач. на VII в.), която се характеризира с масирано фортификационно строителство на Балканите. В отговор на многобройните варварски нашествия Източната римска империя (Византия) издига стотици крепости за защита на местното население и една от тях е именно Асара. Крепостните съоръжения са масивни и заграждат площ от 8 дка. Дебелината на стените е ок. 2 м. Градени са от ломени камъни споени с хоросан примесен с късчета счукани тухли. От запад и юг, там където теренът е най-достъпен, е изградена втора крепостна стена – протейхизма. На запад за допълнителна защита през седловината е прокопан и ров. Една порта на външната стена е проучена от югозапад, а втората, осигуряваща достъп до вътрешността на крепостта, вероятно е била разположена при северозападния ъгъл на крепостта. Проучванията във вътрешността все още имат ограничен характер, но наличните данни показват, че тя е била гъсто застроена с различни по характер сгради, някои от които с хоросанов градеж. Вероятно още през този период в най-източната част на хълма е издигнат християнски храм, който е неизменна част от всяко укрепено селище.
В края на VI в. укреплението споделя съдбата на почти всички крепости от баланските територии на Империята, които са или превзети и опожарени, или напуснати от своите обитатели.
След близо четиривековно прекъсване, в края на X в., останките от ранновизантийската крепост се населяват отново. Този втори етап от съществуването на Асара обхваща основно периода на Византийското владичество в българските земи (XI – XII в.). Възраждането на живота е съпроводено със сериозни ремонтни дейности по старата фортификация на крепостта. Западната част на външната стена – протейхизма, е почти изцяло преизградена, но южната ѝ половина е изоставена като линията на отбрана е затворена с нова напречна стена. Малко по-късно от запад е издигната нова крепостна стена с три кули и нова порта. Така от тази страна на укреплението, която е и най-лесно достъпна, се оформят три линии на отбрана. Пред тях вероятно продължава да функционира и изкопания през ранновизантийската епоха ров. Новоизградените укрепителни съоръжения имат същата характеристика на градежа. За строителството са използвани отново ломени камъни, но на спойка от бял хоросан примесен с речна баластра. На места за подравняване на зидарията и попълване на фугите са използвани фрагменти от строителна керамика от стари градежи. Във вътрешността на крепостта, над деструкциите от ранновизантийските сгради, са изградени нови, а някои, като сграда № 1, са преустроени. Останките от тях обаче са значително нарушени при изгребването на пръст за землен вал на укрепена позиция от Руско-турската освободителна война. През този период в най-източната част на хълма е изградена еднокорабна църква проучена почти изцяло през 80те години на миналия век, а пред южния зид на крепостта се развива некропол. Според наличните към момента данни живота в крепостта прекъсва през втората половина на XI в. и не се възобновява никога повече.
Ранните проучвания на крепостта свидетелстват за допълнително укрепено пространство източно от крепостта. Част от стената му е проучена при разкопките на С. Лисицов. За сега обаче няма конкретни данни за периода на неговото изграждане и етапите на неговото функциониране. При всички положения това разширение почти удвоява укрепената площ и представя крепостта като голям регионален център. Неясно на този етап остава и голямото землено укрепление, което обхваща и територия на юг в подножието на крепостта, документирано от първите изследователи на Асара.
(Трите крепостни стена в западната част на крепостта)
По време на археологическите проучвания е открит богат и разнообразен археологически материал. Той недвусмислено свидетелства за високата материална култура на обитателите на крепостта през Късната античност и Средновековието. Освен за датировката на отделните етапи в нейното обитаване те спомагат и за установяването на функциите на крепостта. Редица от откритите находки свидетелстват за занаяти от домашния бит, които заедно с накитите категорично показват, че Асара няма чисто военен характер, а представлява значително укрепено селище, населено с предимно цивилно население и през двата периода от своето съществуване.
