На 17 януари църквата почита паметта на преподобний Антоний Велики, първият всепризнат основоположник на монашеския аскетизъм. Животът му минава в пост и молитва. Антоний Велики е роден около 251 г. след Христа, в Египет в семейството на заможни и благочестиви родители. Когато бил на 20 години, родителите му починали и му оставили богатството си. Антоний раздал своето имущество и започнал подвижнически живот. В житието му е написано, че прекарва 20 години при пълно усамотение, в изоставена постройка в пустинята. Антоний бил удостоен с дара на чудотворството и на прозорливостта, но като лекувал болни, той винаги внушавал на излекуваните да благодарят само на Бога. На 104 години Антоний влиза в открит диспут с привържениците на арианското движение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. На следващата година на 17 януари 356 год., светецът умира на 105 години.
Днес мощите му се намират във
Виена.
Според
българската народна традиция Антоновден се празнува за предпазване от болести.
На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, царевица и други
варива, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“. Антоновден е
наричан още Лелинден и Чуминден.
Специално
омесени за празника надупчени содени питки, намазани с мед или петмез се
раздават на близки и съседи за здраве.
Празнуват Антон, Антония, Антонина, Андон, Донко, Дончо, Дочо, Донка, Тони, Тончо.