Свети Атанасий Велики е роден през 295 г. в Александрия. Почитаме светеца на 18 януари заедно с архиепископ Кирил, двамата спасили християнството от арианството и несторианството.
Според
народните вярвания Атанасовден бележи средата на зимата и след него тя си
отива. Светецът е покровител на снеговете и ледовете през зимата и на този ден
отива в планината, сваля дебелия кожух, облича копринената риза и се провиква:
„Иди си, зимо! Идвай, лято!“
Свети Атанас
се смята за брат на св. Антон, двамата са представени в преданията като ковачи.
В българските народни вярвания светецът е представен като голям мъж с калпак,
яхнал своя кон – обикалящ селата да ги пази от болести и демони.
В миналото,
на Атанасовден хората проверявали запасите от храна и дърва, за да знаят ще стигнат ли до пролетта, ако не, се запасявали.
На места на Атанасовден се правят общоселски курбани, за да не се разболяват хората. Характерни са и лични курбани, с които се омилостивява светеца да излекува тежка болест или страшно премеждие.
Традиционно на трапезата присъства питка с мед, пълнена кокошка, пиле с ориз и най-вече свинско.
Св. Атанасий е починал през 373 г. на 80 г.
Днес имен ден
празнуват: Атанас, Атанаска, Наско, Наска, Тина, Тинка, Таню, Таска и производни
от старогръцкото „Атанасиос“ със значение „безсмъртен“.