И
пак е зима... Ден е мразовит.
На дъх от пролет. Всъщност, пролет няма.
Дали защото днес си бил убит,
беснее вятърът... Една човешка драма.
Едно сърце, горяло с пламък чист,
една душа, отворена за всички.
Срамува се днес белият ми лист,
че думите ми са безсилни и мънички-
да изразят, да върнат, да простиш
онази слабост, дето те предаде...
Апостоле, в душата ми висиш.
Не си забравен. Малко късничка награда.
Цветята върху камък ще умрат.
Ликът ти върху барелефа гледа нямо.
И облаците в този ден ще спрат...
Поклон, Апостоле... С това завършвам само.